Иван Лечев: Предстоят крос битките, които са като Световното по футбол, в Гласът на България
Иван Лечев, китарист, цигулар и композитор, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Благодарим ви, че приехте поканата и сте наш посетител. Как сте?
В чудесно здраве и положително въодушевление и очаквам с неспокойствие финала на шоуто, с цел да забележим по какъв начин ще приключи, тъй като дотук каквото сме създали, сме създали. Оттук нататък всичките тези хора, които са стигнали до този стадий, всеки от тях има късмет да бъде победител.
Предстоят крос борбите. С какво те са характерни и с какво се характеризират те? Какво да чакат феновете?
Това е битка сред тимовете един тип. В смисъл всеки треньор избира кой от неговия тим да се опълчи против участник от различен тим. И по този начин става малко като международното по футбол надали не. В смисъл кръстосват се тимовете, кръстосват се участниците и това значително сверява часовника кой до къде е стигнал, по какъв начин си е комплектувал тима. Много е забавно и доста предизвикателно. Но както споделих, към този момент нещата са на такова равнище, че безусловно всеки може да завоюва. Дотук тези, които са стигнали, са доста мощни до един.
С какво участниците от това предаване се разграничават от останалите излъчвания, можем ли да кажем? Конкретно и за вашия тим, тъй като имате по-сериозни наблюдения там.
Аз считам, че въобще откогато вземам участие в това шоу, мисля, че ние много съществено вдигнахме летвата, чисто професионално желая да кажа, че при нас няма никакви взаимни отстъпки и всичко е подчинено на, може да звучи доста клишарски, само че е подчинено на изкуството и на това, което чакаме от участниците. Тоест, да бъдат безусловно съвършени, да бъдат 100-процентови. В диалози или в изявленията споделям, че това шоу е за хора, които желаят да се посветят на това. В смисъл, няма да завоюват хора, които просто минават по този начин за развлечение.
А има ли такива хора измежду тимовете?
Има, само че те отпадат доста бързо, тъй като конкуренцията е доста мощна в действителност.
Кои са вашите любимци?
А, не. С такива въпроси не. В смисъл, и да имам, няма да кажа преди края на шоуто. Защото естествено, че си имам желания, само че моите желания се виждат. Всъщност, тези, които са пристигнали дотук, аз съм ги избрал съгласно техните качества, съгласно това, което съумея да открадна от моите сътрудници, които съумяха да се промушат сред блокиранията от моите сътрудници. Така че моите желания се виждат. Естествено, има участници, които са в тимове на мои сътрудници, които също доста ми харесват, само че оттук насетне към този момент взема решение българският фен.
Какво ни демонстрират, господин Лечев, всички тези запалянковци в " Гласът на България “?
Аз за поредна година се слисвам какъв брой е надарен този наш български народ. В смисъл, не е загадка, че живеем в една политическа и всякаква неразбория, не ни е елементарно на всички нас, само че пък това сякаш предизвика ли развиването на страхотни гении. Защото виждам година след година по какъв начин извънредно количество надарени хора се появяват. Даже сред тези, които отпадат, също има доста надарени, просто някои от тях не са задоволително подготвени. И аз всякога споделям, че в последна сметка това е единствено едно шоу, и ние не сме съдници, ние сме там, с цел да оказваме помощ на надарените хора. И имаме тази година два случая, в които хора, които преди са отпадали още от началото, в този момент са на полуфинала, което значи, че…
Са надградили и са съумели да минат напред.
Да, всеки има право да се развива, и е задължен, в случай че има вяра в себе си.
Нужна е религия, да, религия в себе си. Г-н Лечев, за какво съгласно вас 9-ият сезон, казвате: " Ние надградихме ужасно доста “, само че за какво го дефинират като един от най-силните, един от най-хубавите?
Те, в полза на истината, всяка година по този начин споделят. Явно, че нещата се движат във възходяща линия, което е добре и по този начин би трябвало да бъде. Просто ние самите се опитваме с всяка година да сме все по-взискателни, само че и ние самите се учим от личните си неточности, гледаме колкото може повече да ги подтикваме участниците, да ги успокояваме когато те са обезпокоени, тъй като си е притеснително. Миналата година Любо Киров направи този опит, пя на нашите гърбове, на останалите трима, по-късно пристигна и сподели, че това е някакъв призрачен сън и той през целия си опит театрален се е чувствал доста некомфортно.
Което какво значи?
Което значи, че ние в действителност едни в 90% много нежни душевности ги подлагаме на доста съществено тестване. Но аз считам, че който има съществени планове да се занимава с това, за него това е една сериозна закалка и доста сериозен опит, който се натрупва по този метод – да попаднеш в некомфортна среда и да излезеш с чест.
И в тази връзка, какви са вашите наблюдения върху предходни участници от " Гласът на България “, по какъв начин се развиват те у нас?
Ами там е работата, че ще преразказвам една доста известна българска сентенция: Шоуто оказва помощ, само че в кошара не вкарва. В смисъл, нещата са в ръцете на самите изпълнителни дотолкоз, доколкото шоуто им дава един летящ старт, за тях схваща цяла България. И е доста значимо да се употребява този летящ старт. В смисъл, човек в случай че си има вяра, че ще завоюва, той би трябвало, а даже да не завоюва в действителност, толкоз доста хора са го видели, ще дам незабавно за образец Никеца, който не завоюва преди 2 години май, само че употребява ужасно добре инерцията, с цел да се разгласи, да се съобщи и прави една доста сполучлива кариера. Не би трябвало да се проспи този подтик, който шоуто дава. Напротив, мъдрото е човек да е подготвен да завоюва, с цел да употребява инерцията, която това шоу дава, тъй като пък въпреки това публиката много бързо не помни, в случай че човек не прави нищо.
Кои гласове се харесват повече на аудиторията, повече женските или мъжките в този сезон? Какво мислите?
По принцип до предходната година аз считам, че имаше сериозен дефицит на мъжки гласове, такива същински. Но пък миналогодишното шоу сподели, имам поради в лицето на Жоро Костадинов и Борис Христов, че България има доста съществени мъжки гласове. Тази година също имаме. И другото, което за мен е доста позитивно, че успяхме да предизвикваме хора от клубната среда, които някак си постоянно са гледали на телевизионните шоута с злост. Но пък въпреки това, няма нищо неприятно в това повече хора да схванат ти какво правиш. Аз съм пропагандирал доста от дълго време себеизявяването. В смисъл, не може да си стоиш в къщи или в клуб, да пееш на 50 души и да очакваш да се разбере за теб. Трябва, ти си задължен, в случай че искаш да се занимаваш с това, да се заявиш на колкото се може повече хора, тъй като единствено тази врата сигурно не се отваря, на която не си почукал.
Предстои ви огромен концерт. " Фондацията “ чества " Щурците “ на 55 години на 30 ноември в Зала 1 на НДК.
О, да. Това ще е юнашко събитие. Ние там, тъй като " Фондацията “ по принцип, по концепция беше, си е била постоянно акустичен план, само че на тези концерти ние със Славчо яхваме електрически китари и откъм средата на концерта се запредашва здрав рок. Имаме посетители доста качествени в лицето на Звезди Керемидчиев от " Ахат “, естествено " Черната овца ", нали по какъв начин може, Наско Пенев от Б.Т.Р. и Славин Славчев, които ще ни оказват помощ да създадем едни от най-знаковите части в българския рок по най-хубавия вероятен метод.
Г-н Лечев, след 1989 година ФСБ има единствено един студиен албум с 16 песни. Защо? Още повече, че през последните години има нараснал интерес към българската музика. За информация, последният концерт на Любо Киров да вземем за пример.
О, да. Любо е заплашителен пич. Той доста добре си организира нещата. Мен по принцип постоянно ми е харесвало доста това, което прави. Даже ние се шегувахме в шоуто, че още преди време от групата аз бях кандидат-китарист за групата " Те “, само че те тогава бяха решили, че не желаят да имат китарист, а той в този момент си откри заплашителен китарист в лицето на Ачо Дюлгеров, и мен ужасно ми харесва това, което прави.
А ние с ФСБ избираме, в смисъл, след този изблик на музика, който се случи с албума " Точка “, избираме да вършим сингли, тъй като това е методът, по който светът се движи. Все по-малко се вършат албуми, хората вършат сингъл, вършат клип към него и така нататък И към този момент вероятно, в случай че се събере албум, добре пристигнал. Но ние по този начин или другояче мисля, че този албум " Точка “ доста хора не са стигнали изобщо до него, тъй като по този начин стоят нещата в България. Това е една комплицирана музика, с която в България няма профилирана радиостанция, която да се занимава с прогресив рок. И въпреки това, единственият метод ние да вършим тези неща, на едни големи концерти, както ние си ги вършим, които обаче костват доста скъпо и са комплицирани за образуване, и де факто имаме 3 града, в които можем да създадем такива концерти. Ние по тази причина ги вършим рядко, само че пък те се запомнят.
Кои рок групи сега можете да определите като забавни и приближаващи се до международното равнище? Изобщо по какъв начин бихте охарактезирали актуалната родна българска сцена?
За страдание, към момента по-голямата част от групите, които аз одобрявам, се въртят в клубовете с изключение може би на JEREMY?, които стъпиха на огромна сцена, и то с огромен триумф, дори в този момент бяха в Лондон с Кирчо Маричков, имат едно парче с него. Много ми се ще да видя повече групи на огромна сцена. " Остава “ примерно по метода, по който те работят. В смисъл, няма нищо неприятно в огромната сцена, в противен случай, доста е добре да те видят доста хора. Иначе аз имам мои желания, естествено, аз съм заплашителен почитател на Нуфри и на всичките му планове. Даже една година си припомням, че бях ръководител на журито, той към този момент не съществува този формат, споделя се Battle of the Bands преди години, и пред мен мина цялата клубна сцена на България – аз бях безусловно слисан, тъй като даже аз не знаех, че в действителност това, което знам, е единствено върха на айсберга и какъв брой страхотни музиканти и сътрудници има в България.
А имаме ли евентуални такива в " Гласът на България “?
Потенциали имаме великански. Ето, преди 2 години имаше един Тошко, който ми направи ужасно усещане. Той има една група, която се казва Innerglow, които аз ги бях виждал и преди този момент, и тези момчета вършат ужасно хубава музика, а някак си не получават признанието, което би трябвало, което значи, отново споделям, че би трябвало да ги видят повече хора. Caliberty от предходната година, Джейми Рашед, макар че той не беше от моя тим, само че аз съм им заплашителен почитател и доста одобрявам метода, по който работят. И изобщо, ето, Джейми също не завоюва, само че те използваха ужасно добре шоуто, с цел да се разгласят, да се заявят, и ето, вървят ужасно сполучливо напред.
И за край, какво обръщение бихте отправили към нашите слушатели, към цялото общество в тази обстановка, в която се намираме сега – тези рецесии в България, политическа неустойчивост. Как да се съхраним като хора?
Ние като хора по един или различен метод ще се съхраним. Мен не ми харесва по отношение на политическата рецесия в България, не можем да чакаме нещата да се трансформират при 30% изборна интензивност. Това ще го дублирам до момента в който съм жив. Не може 30% единствено от една страна да дефинират нейното бъдеще, парадокс. И мен това, което ме нервира, е апатията на хората. И аз считам, че това е най-лошото завещание от предходните времена на социализъм, когато някак си хората привикнаха с убеждението, че нищо не зависи от тях. Напротив, от всеки от нас зависи доста. Но ние би трябвало да го осъзнаем и би трябвало да се борим за правото си на живот, тъй като няма различен метод.
Благодарим ви, че приехте поканата и сте наш посетител. Как сте?
В чудесно здраве и положително въодушевление и очаквам с неспокойствие финала на шоуто, с цел да забележим по какъв начин ще приключи, тъй като дотук каквото сме създали, сме създали. Оттук нататък всичките тези хора, които са стигнали до този стадий, всеки от тях има късмет да бъде победител.
Предстоят крос борбите. С какво те са характерни и с какво се характеризират те? Какво да чакат феновете?
Това е битка сред тимовете един тип. В смисъл всеки треньор избира кой от неговия тим да се опълчи против участник от различен тим. И по този начин става малко като международното по футбол надали не. В смисъл кръстосват се тимовете, кръстосват се участниците и това значително сверява часовника кой до къде е стигнал, по какъв начин си е комплектувал тима. Много е забавно и доста предизвикателно. Но както споделих, към този момент нещата са на такова равнище, че безусловно всеки може да завоюва. Дотук тези, които са стигнали, са доста мощни до един.
С какво участниците от това предаване се разграничават от останалите излъчвания, можем ли да кажем? Конкретно и за вашия тим, тъй като имате по-сериозни наблюдения там.
Аз считам, че въобще откогато вземам участие в това шоу, мисля, че ние много съществено вдигнахме летвата, чисто професионално желая да кажа, че при нас няма никакви взаимни отстъпки и всичко е подчинено на, може да звучи доста клишарски, само че е подчинено на изкуството и на това, което чакаме от участниците. Тоест, да бъдат безусловно съвършени, да бъдат 100-процентови. В диалози или в изявленията споделям, че това шоу е за хора, които желаят да се посветят на това. В смисъл, няма да завоюват хора, които просто минават по този начин за развлечение.
А има ли такива хора измежду тимовете?
Има, само че те отпадат доста бързо, тъй като конкуренцията е доста мощна в действителност.
Кои са вашите любимци?
А, не. С такива въпроси не. В смисъл, и да имам, няма да кажа преди края на шоуто. Защото естествено, че си имам желания, само че моите желания се виждат. Всъщност, тези, които са пристигнали дотук, аз съм ги избрал съгласно техните качества, съгласно това, което съумея да открадна от моите сътрудници, които съумяха да се промушат сред блокиранията от моите сътрудници. Така че моите желания се виждат. Естествено, има участници, които са в тимове на мои сътрудници, които също доста ми харесват, само че оттук насетне към този момент взема решение българският фен.
Какво ни демонстрират, господин Лечев, всички тези запалянковци в " Гласът на България “?
Аз за поредна година се слисвам какъв брой е надарен този наш български народ. В смисъл, не е загадка, че живеем в една политическа и всякаква неразбория, не ни е елементарно на всички нас, само че пък това сякаш предизвика ли развиването на страхотни гении. Защото виждам година след година по какъв начин извънредно количество надарени хора се появяват. Даже сред тези, които отпадат, също има доста надарени, просто някои от тях не са задоволително подготвени. И аз всякога споделям, че в последна сметка това е единствено едно шоу, и ние не сме съдници, ние сме там, с цел да оказваме помощ на надарените хора. И имаме тази година два случая, в които хора, които преди са отпадали още от началото, в този момент са на полуфинала, което значи, че…
Са надградили и са съумели да минат напред.
Да, всеки има право да се развива, и е задължен, в случай че има вяра в себе си.
Нужна е религия, да, религия в себе си. Г-н Лечев, за какво съгласно вас 9-ият сезон, казвате: " Ние надградихме ужасно доста “, само че за какво го дефинират като един от най-силните, един от най-хубавите?
Те, в полза на истината, всяка година по този начин споделят. Явно, че нещата се движат във възходяща линия, което е добре и по този начин би трябвало да бъде. Просто ние самите се опитваме с всяка година да сме все по-взискателни, само че и ние самите се учим от личните си неточности, гледаме колкото може повече да ги подтикваме участниците, да ги успокояваме когато те са обезпокоени, тъй като си е притеснително. Миналата година Любо Киров направи този опит, пя на нашите гърбове, на останалите трима, по-късно пристигна и сподели, че това е някакъв призрачен сън и той през целия си опит театрален се е чувствал доста некомфортно.
Което какво значи?
Което значи, че ние в действителност едни в 90% много нежни душевности ги подлагаме на доста съществено тестване. Но аз считам, че който има съществени планове да се занимава с това, за него това е една сериозна закалка и доста сериозен опит, който се натрупва по този метод – да попаднеш в некомфортна среда и да излезеш с чест.
И в тази връзка, какви са вашите наблюдения върху предходни участници от " Гласът на България “, по какъв начин се развиват те у нас?
Ами там е работата, че ще преразказвам една доста известна българска сентенция: Шоуто оказва помощ, само че в кошара не вкарва. В смисъл, нещата са в ръцете на самите изпълнителни дотолкоз, доколкото шоуто им дава един летящ старт, за тях схваща цяла България. И е доста значимо да се употребява този летящ старт. В смисъл, човек в случай че си има вяра, че ще завоюва, той би трябвало, а даже да не завоюва в действителност, толкоз доста хора са го видели, ще дам незабавно за образец Никеца, който не завоюва преди 2 години май, само че употребява ужасно добре инерцията, с цел да се разгласи, да се съобщи и прави една доста сполучлива кариера. Не би трябвало да се проспи този подтик, който шоуто дава. Напротив, мъдрото е човек да е подготвен да завоюва, с цел да употребява инерцията, която това шоу дава, тъй като пък въпреки това публиката много бързо не помни, в случай че човек не прави нищо.
Кои гласове се харесват повече на аудиторията, повече женските или мъжките в този сезон? Какво мислите?
По принцип до предходната година аз считам, че имаше сериозен дефицит на мъжки гласове, такива същински. Но пък миналогодишното шоу сподели, имам поради в лицето на Жоро Костадинов и Борис Христов, че България има доста съществени мъжки гласове. Тази година също имаме. И другото, което за мен е доста позитивно, че успяхме да предизвикваме хора от клубната среда, които някак си постоянно са гледали на телевизионните шоута с злост. Но пък въпреки това, няма нищо неприятно в това повече хора да схванат ти какво правиш. Аз съм пропагандирал доста от дълго време себеизявяването. В смисъл, не може да си стоиш в къщи или в клуб, да пееш на 50 души и да очакваш да се разбере за теб. Трябва, ти си задължен, в случай че искаш да се занимаваш с това, да се заявиш на колкото се може повече хора, тъй като единствено тази врата сигурно не се отваря, на която не си почукал.
Предстои ви огромен концерт. " Фондацията “ чества " Щурците “ на 55 години на 30 ноември в Зала 1 на НДК.
О, да. Това ще е юнашко събитие. Ние там, тъй като " Фондацията “ по принцип, по концепция беше, си е била постоянно акустичен план, само че на тези концерти ние със Славчо яхваме електрически китари и откъм средата на концерта се запредашва здрав рок. Имаме посетители доста качествени в лицето на Звезди Керемидчиев от " Ахат “, естествено " Черната овца ", нали по какъв начин може, Наско Пенев от Б.Т.Р. и Славин Славчев, които ще ни оказват помощ да създадем едни от най-знаковите части в българския рок по най-хубавия вероятен метод.
Г-н Лечев, след 1989 година ФСБ има единствено един студиен албум с 16 песни. Защо? Още повече, че през последните години има нараснал интерес към българската музика. За информация, последният концерт на Любо Киров да вземем за пример.
О, да. Любо е заплашителен пич. Той доста добре си организира нещата. Мен по принцип постоянно ми е харесвало доста това, което прави. Даже ние се шегувахме в шоуто, че още преди време от групата аз бях кандидат-китарист за групата " Те “, само че те тогава бяха решили, че не желаят да имат китарист, а той в този момент си откри заплашителен китарист в лицето на Ачо Дюлгеров, и мен ужасно ми харесва това, което прави.
А ние с ФСБ избираме, в смисъл, след този изблик на музика, който се случи с албума " Точка “, избираме да вършим сингли, тъй като това е методът, по който светът се движи. Все по-малко се вършат албуми, хората вършат сингъл, вършат клип към него и така нататък И към този момент вероятно, в случай че се събере албум, добре пристигнал. Но ние по този начин или другояче мисля, че този албум " Точка “ доста хора не са стигнали изобщо до него, тъй като по този начин стоят нещата в България. Това е една комплицирана музика, с която в България няма профилирана радиостанция, която да се занимава с прогресив рок. И въпреки това, единственият метод ние да вършим тези неща, на едни големи концерти, както ние си ги вършим, които обаче костват доста скъпо и са комплицирани за образуване, и де факто имаме 3 града, в които можем да създадем такива концерти. Ние по тази причина ги вършим рядко, само че пък те се запомнят.
Кои рок групи сега можете да определите като забавни и приближаващи се до международното равнище? Изобщо по какъв начин бихте охарактезирали актуалната родна българска сцена?
За страдание, към момента по-голямата част от групите, които аз одобрявам, се въртят в клубовете с изключение може би на JEREMY?, които стъпиха на огромна сцена, и то с огромен триумф, дори в този момент бяха в Лондон с Кирчо Маричков, имат едно парче с него. Много ми се ще да видя повече групи на огромна сцена. " Остава “ примерно по метода, по който те работят. В смисъл, няма нищо неприятно в огромната сцена, в противен случай, доста е добре да те видят доста хора. Иначе аз имам мои желания, естествено, аз съм заплашителен почитател на Нуфри и на всичките му планове. Даже една година си припомням, че бях ръководител на журито, той към този момент не съществува този формат, споделя се Battle of the Bands преди години, и пред мен мина цялата клубна сцена на България – аз бях безусловно слисан, тъй като даже аз не знаех, че в действителност това, което знам, е единствено върха на айсберга и какъв брой страхотни музиканти и сътрудници има в България.
А имаме ли евентуални такива в " Гласът на България “?
Потенциали имаме великански. Ето, преди 2 години имаше един Тошко, който ми направи ужасно усещане. Той има една група, която се казва Innerglow, които аз ги бях виждал и преди този момент, и тези момчета вършат ужасно хубава музика, а някак си не получават признанието, което би трябвало, което значи, отново споделям, че би трябвало да ги видят повече хора. Caliberty от предходната година, Джейми Рашед, макар че той не беше от моя тим, само че аз съм им заплашителен почитател и доста одобрявам метода, по който работят. И изобщо, ето, Джейми също не завоюва, само че те използваха ужасно добре шоуто, с цел да се разгласят, да се заявят, и ето, вървят ужасно сполучливо напред.
И за край, какво обръщение бихте отправили към нашите слушатели, към цялото общество в тази обстановка, в която се намираме сега – тези рецесии в България, политическа неустойчивост. Как да се съхраним като хора?
Ние като хора по един или различен метод ще се съхраним. Мен не ми харесва по отношение на политическата рецесия в България, не можем да чакаме нещата да се трансформират при 30% изборна интензивност. Това ще го дублирам до момента в който съм жив. Не може 30% единствено от една страна да дефинират нейното бъдеще, парадокс. И мен това, което ме нервира, е апатията на хората. И аз считам, че това е най-лошото завещание от предходните времена на социализъм, когато някак си хората привикнаха с убеждението, че нищо не зависи от тях. Напротив, от всеки от нас зависи доста. Но ние би трябвало да го осъзнаем и би трябвало да се борим за правото си на живот, тъй като няма различен метод.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ